СВ. АНТОНИЙ се представя като брат близнак на св. Атанас. Според различни поверия те били ножари, железари, налбанти (хора, които подковават коне). В митологията ковачите се смятат за творци на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня. Магическа е силата на ковачите и на всичко, произлязло от техните ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. Ковачите и железарите и до днес празнуват деня на своите покровители. Антоновден се тачи и в чест на едрия рогат добитък. Според една легенда Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение техният инструмент (клещите) да изглежда така, като кучешки крачета. Затова му отредили празник един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда двата дни 17 и 18 януари са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедняшки дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден облякъл „знатни дрехи“, влязъл с тях в кръчмата и както се очаква, всички скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. На много места жените раздават медени питки за здраве. Не се варят боб и царевица, за да не се разболяват децата от шарка. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден „тръгват по хората“. Затова наричат двата празника „сладки и медени“. Не се пали светлина в стаите, да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея. Не се яде свинско месо, „за да не се разсърдят“ болестите. Народът вярва, че само братята близнаци могат да спасят селището от тежки болести и чума. Само те могат да заорават, да поставят браздата, да изковават плуга на ралото, да спасяват и да защитават хората. Само те могат да добиват и жив, магически огън, който да лекува хора и животни.
Единствената черква кръстена на свети Антоний Велики е черквата в град Мелник. В България няма да намерите друга.
Мелнишкият храм Свети Антоний Велики е известен и с факта, че в ако нападнат от демони, превзет от бесове или както съвременната медицина по-често ги определя – луди хора преспят в святото място срещу храмовия празник – 17 януари, ще се изцери. При по-тежките случаи се налагало нападнатите от бесове да пренощуват в църквата 40 дни. Завързвали ги на централната колона в храма с железни пранги и окови, които и днес могат да бъдат видени на същото място.
В мелнишката черква не само се церят душите, но се и случват често чудеса – болни хора оздравяват, след като молитвата им бъде чута от Свети Антоний.
Построената през 18 век църква е една от само двете в Европа, която носи името на светията. Другата е базиликата в италианския град Падуа.
