ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – КОМБИНАТЪТ „МИХАИЛ АНТОНОВ“, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАШЕ РАДИОСТАНЦИИ ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ
От „Изчезналата България“
Когато днес говорим за електроника и радиотехника, едва ли първият град, който ни идва наум, е Гоце Делчев.
Но някога в града е работел огромен завод за радиоелектронна техника, известен с името „Михаил Антонов“, наричан и до днес от местните хора „УКВ ЗАВОДА“. И това не е било обикновено предприятие. Тук са се произвеждали УКВ и късовълнови радиостанции и специализирана радиоапаратура. Производството е било част от българската военна и радиоелектронна промишленост.
През 1987 г. предприятията от тази система започват да носят общото наименование „Електрон“.
Град Гоце Делчев също има своето място в тази система. Комбинатът „Михаил Антонов“ се превръща в един от големите работодатели в района.
По данни, публикувани за предприятието, в него са работили над 4000 души.
Над 4000 души. За град като Гоце Делчев това означава много повече от един завод. Това означава работа за цели семейства. Хиляди хора, чиито ежедневие, доходи и професионален живот са били свързани с комбината.
Имало е и филиали в салат Огняново и Копривлен. Имало е огромна техническа база. Имало е специалисти, инженери и техници.
А продукцията не е оставала само в България. Радиостанциите, произвеждани в Гоце Делчев, са намирали пазари и извън страната.
Самото училище по електропромишленост в града, създадено през 1965 г., постепенно се превръща в техникум по електротехника и подготвя кадри именно за местната промишленост.
Това е един от онези примери, при които около едно предприятие се създава цяла система. Завод. Кадри. Техникум. Специалисти. Производство. И хора, които знаят как да правят сложна техника.
След 1989 г. обаче пазарът се променя. Военната промишленост губи голяма част от традиционните си поръчки. Предприятията започват да се преструктурират. Старите структури се разпадат. А огромните производствени бази вече трябва да оцелеят в напълно различна икономическа среда.
„Михаил Антонов“ по-късно става познат и с имената „Пирел“ и „Михан“, но големият комбинат от миналото постепенно остава в историята.
През годините части от базата са използвани за други дейности, помещения са отдавани под наем, а някои от старите сгради и халета са останали без първоначалното си предназначение.
Трудно е днес човек да си представи мащаба. Хиляди хора. Смени. Цехове.
Инженери. Радиостанции. Технически чертежи. Изпитвателни лаборатории.
И един град, в който това производство е било част от ежедневието.
Днес много от тези хора вече са пенсионери. Други са заминали.
А сградите постепенно се променят или изчезват.
Но споменът за „Михаил Антонов“ все още е жив.
И точно затова обръщаме внимание на коментара, който получихме от наш читател:
„Покажете какво сториха с к-т ЕЛЕКТРОН гр. Гоце Делчев !!!“
Ще го покажем.
Но не само с днешни снимки на рушащите се сгради.
Искаме да покажем какво е било там преди.
Какво се е произвеждало.
Кои хора са работили.
И как изглежда мястото днес.
Ако сте работили в „Михаил Антонов“, „Пирел“ или „Михан“ – пишете.
В кой цех бяхте?
Какво произвеждахте?
Колко души работеха около вас?
Имате ли снимки от завода?
Покажете ги.
Защото една снимка от работещия завод понякога казва много повече от снимка на поредната изоставена сграда.
