Тръгваме по неотъпканата пътека между Ковачевица и Ню Йорк – един вдъхновяващ разказ за връзката между българите по света и България.

Лора Чекоратова (р. 1974 г. в София) е пианист и културен мениджър. Завършва Музикалното училище ,,Любомир Пипков” в София, след което се премества в САЩ, където завършва бакалавърска и магистърска степен, както и докторат в консерваторията ,,Джулиард”. От 30 години живее в Ню Йорк, където е преподавател в подготвителния клас на консерваторията Манес към Ню Скул. Артистичен директор е на организацията ,,Салон на виртуозите” и съ-председател и основател на музикалната организация ,,Български концертни вечери”. През 2017 г. създава фондация ,,Неотъпкана пътека” в България, с която от 2019 г. организира едноименния фестивал за камерна музика в родопското село Ковачевица, дарителското общество ,,Светлина” за реставрация на читалището в селото и други местни благотворителни инициативи.

„За първи път пристигнах в Ню Йорк в далечната 1992-а година, за да кандидатствам в една от най-известните консерватории в света – Джулиард. Бях изпълнена с надежда и ентусиазъм. Знаех че имам талант и бях готова да работя здраво, за да реализирам потенциала си. Градът ме научи на толерантност, на чувство за принадлежност и на необходимостта да бъда изобретателна и да преоткривам себе си, за да живея пълноценно. Моята българска идентичност намери своето място в мултикултурния пейзаж, в който живея. През годините развих таланта си първо като концертиращ пианист, а в последствие и като преподавател и културен мениджър. Осъзнах колко голяма роля има филантропията, доброволчеството и дарителството в културата на Америка. Щедростта на познати и непознати за мен хора ми е давала редица възможности – първо да уча на пълна стипендия в Джулиард, а в последствие и да се установя в Ню Йорк за постоянно.

Днес, 30 години по-късно, всяко лято аз се връщам в България със същия ентусиазъм и надежда, с който заминах – този път вярата ми е в потенциала на нашата държава. Виждам, че от нас зависи той да се развие и вярвам, че всеки един българин независимо от това дали живее в родината или другате, може да допринася за добрите каузи с време, знания, умения и средства.

Ще си призная, че дълго време се колебаех дали да започна работа в България.

Притеснявах се от нестабилната политическа обстановка, от корупцията, която срещах навсякъде и най-вече от така наречения “балкански манталитет”. Често се сблъсквах с псевдопатриотизъм, нагативност, омраза и цинизъм. Казваха ми “това тук в България няма как да стане”. Същевременно, обаче, забелязвах и много постижения на работливи и всеотдадени хора, които бяха успели да се справят, въпреки трудностите.

Организации като “Заедно в час” и фестивали като “Отключи сцената” и “Arbanassi Summer music” ми показаха, че е възможно човек да е успешен с различен тип мислене. Ето защо, заедно с група колеги и съмишленици от САЩ, през 2017-а година основахме фондация в България. Казва се “Неотъпкана пътека”, защото пътят беше непознат за нас.

На следващата година стартирахме фестивал за камерна музика в село Ковачевица. Всяко лято през август месец събираме музиканти и любители на класическата музика в едно от най-красивите и колоритни региони на България, югозападните Родопи.

След първите три издания на фестивала, остановихме, че има много други неща, с които бихме могли да сме полезни в България, макар и през повечето време от годината да работим от дистанция – ето защо тази година започваме три нови инициативи, свързани с каузите, които най-много ни интересуват – благотворителността и толерантността.

На първи януари тази година стартирахме ,,Дарителско общество ,,Светлина”, което има за цел да активира благотворителността на хората от региона, за възстановяването на читалището в Ковачевица, където се провеждат нашите концерти. За целта използвахме примери от Америка, където подобни общества съществуват навсякъде – например обществото за спасяването на Карнеги Хол и обществото за ремонт на гарата Гранд Централ, създадени от Исак Щерн и Жаклин Кенеди с цел да се обединят хората, чрез дарителство и активизъм за спасяването на тези емблематични сгради.

Следващата инициатива, която ще развиваме през лятото е свързана с децата от региона. Целта ни е да възпитаваме благотворителността и толерантността у тях, както и любовта към класическата музика. Част от тази инициатива е създадена от оперната певица Мариана Карпатова, великолепен музикант и педагог. Тя организира летен лагер, наречен ,,Пеещи сърца” за деца от региона – учат се да пеят в хор и да изнасят концерти в домове за възрастни, за сираци и за хора с недъзи. Отново използваме примери от живота си в Америка, където е доказано, че музиката има целебни качества и е способна да събира и сплотява хората. По време на фестивала ще направим отново и детски концерт, за да споделим нашето изкуство със следващото поколение публика.

Мечтая си за деня, когато България ще достигне своя потенциал, но няма да чакам, спретнала съм ръкави, събрала съм хора, които мислят като мен, и ще направя каквото мога това да се случи.“

Споделено от Тук – Там (tuk-tam.bg)

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *