За пета поредна година село Баничан се превърна в столица на кромида и обредната баница. И не е лук, както му казват из други части на страната – а КРОМИД! И то специален сорт, който се засажда не от балучки, а от специално отгледан разсад и иска много любов и вода, за да стане вкусен зеленчук, без който не става нито хубава салата, нито вкусна манджа и даже и баница. Така ни убеждават тук, в Баничан, и наистина са прави!
Тази година на поканата на главния организатор и неуморен двигател на фестивала Руми Джибова – секретар на НЧ „Изгрев-1930“ в с. Баничан, се отзоваха от съседното село Борово, от Корница и Лъжница, от Кочан, от Разлог, от Места и Филипово, та чак и от село Пещера, Пернишко. Хит на фестивала беше баницата с лозови листа на Емилия и нейните читалищни деятелки от село Скребатно. Най-много се бяха постарали майсторките кулинарки от село Борово, а най-близо до традициите се бяха държали гостите от Пещера с обредни пити за всеки обичай в българския народен календар. На щанда им имаше дори жътварски таратор без мляко. С боб тафче-графче и кромидарник се представиха гостите от Струмишкото село Габрово в Северна Македония. Журито си призна, че доста се е озорило не само с дегутсциите, но и с класирането на вкусотиите. И как да избереш кое е по-вкусно? Лозовите сармички от Лъжница, качамак от Корница, сладки и солени баници на почти всеки щанд и все с ръчно точени кори и рецепти пазени от баби и прабаби. Достойно младежко кулинарно присъствие записаха момичетата и момчетата от Младежкия център в Гоце Делчев с приготвена лично от тях домашна лютеница, за която сами бяха пекли и белили червените чушки и бяха мелили доматите. И за малко ексцентричен привкус на щанда им имаше и портокалова пита, наред с други домашни сладкиши.
Баничан не може без щъркели. Изложбата с фотографии на местния клон на БДЗП начело с Митко и Гери, получи специална награда, а ръчно бродираните с български мотиви несесери, чанти и ризи на Люба събраха десетки ценители, и също бяха отличени със специална награда.
Цял ден в центъра на Баничан беше весело, пъстро и вкусно!